Здравейте! Казвам се Людмил Егов. Преди 14 години направих първата си микроферма за нашето семейство. Днес ги изработваме заедно със сина ми и искам да ви разкажа как стигнахме дотук.
⭐ Началото със Самуил
Всичко започна със сина ми Самуил. Когато беше на две години, зъбите му започнаха да почерняват, да се рушат и от тях да се отчупват парчета. За мен това беше ужасно. Моето детство бе белязано от зъбобол и непрекъснати проблеми със зъбите. Не исках и той да премине през същото.
Детският стоматолог, при когото го заведохме, предположи, че причината е наследствена, и ни каза да се надяваме постоянните зъби да израснат здрави. Тези думи не ме успокоиха. При мен и постоянните зъби се разрушиха рано — на 17 години вече носех коронки и мостове, а по-късно се наложи да сложа протези.
Започнах да търся решение. Така попаднах на трудовете на Уестън Прайс за връзката между храненето и състоянието на зъбите. Прочетеното ме подтикна да обърна повече внимание на храната в нашето семейство. За Прайс и неговите изследвания съм писал по-подробно в блога си.
Купих две машини за кълнове EasyGreen и започнахме да отглеждаме кълнове у дома. Променихме цялостно храненето на Самуил, водени от прочетеното. Той толкова обичаше кълновете, че нямаше търпение да ги сервираме — отиваше при машината, бъркаше вътре и си пълнеше устата с тях.
През следващите осем месеца наблюдавахме промяна, която за нас беше истинско чудо. Зъбите му отново станаха бели, кариеса изчезна, а счупените предни зъби се регенерираха. При следващия преглед стоматологът също беше много изненадан и сподели, че такъв случай не е имал в практиката си. Това е нашият семеен опит след промяната в храненето. Цялата история съм разказал в блога си.
Това преживяване остави дълбока следа у мен. Кълновете станаха постоянна част от храната ни и исках да можем да ги отглеждаме лесно, всеки ден. Не само това - пожелах да споделя чудотворна тази храна с другите, защото кълновете са непозната храна за българите и причината, според е, че отглеждането с тавички, буркани, саксии е трудоемко и неефективно. Нужна е машина.
⭐ От купените машини до собствената идея
Но машините, които бях купил, струваха по 400 евро едната — сериозна сума за всеки семеен бюджет. При работата с тях срещах и немалко неудобства: трябваше да доливам вода през два дни, запушваха се и понякога причиняваха наводнения. Не можех да регулирам влагата, трудно се миеха, заемаха много място и бяха шумни.
Тогава реших да направя наша, българска машина. Накупих всякакви кутии, тавички и електронни части и започнах да експериментирам. Един приятел ми помогна с електронната платка, друг ми даде идея каква помпа да използвам… Постепенно нещата започнаха да се получават. Нарекох я МикроФерма. При нея избегнах всичките проблеми с EasyGreen .
Първия прототип на Микроферма
Скоро дойдоха и първите резултати — вече отглеждахме кълнове в новосъздадената машина.
⭐ Една за нас и още една за приятели
Първата направих уж само за нас. Но когато идваха приятели на гости, опитваха кълновете и искаха такава машина и за себе си. Направих още една, после още една… Така, почти на шега, започнах да ги изработвам за приятели. Междувременно непрекъснато подобрявах конструкцията и електрониката. Добавих дървени крака, направих машината модулна, за да могат няколко контейнера да се поставят един върху друг, и добавих електронен таймер. Сложих дори отопление. Но най-важното - цената ѝ 165 лв. бе напълно достъпна за българина.
И така — вече 14 години. Изработваме всяка микроферма поотделно, с участието на семейството, а най-много ми помага Самуил. На снимката сглобяваме електронните платки заедно.
Всичко се прави ръчно и с много внимание. С особено удовлетворение приемам за профилактика микроферми, които съм направил преди 14 години и които още работят. За мен е важно хората да могат да разчитат на тях дълго.
⭐ Защо продължавам
Имаше и моменти, когато бях на път да се откажа. След началото на войната и санкциите срещу Русия усетих рязкото поскъпване и в нашата работа. Комплект дървени крака, който купувах за 2 лв., вече струваше 11 лв. Заради цената на медта трансформаторите на Бултраф поскъпнаха от 3,70 на 17 лв. Поскъпнаха и медните тръби за отвеждане на водата, и редица други материали и компоненти.
Но исках домашното отглеждане на кълнове да остане достъпно за повече хора. За да задържа цената възможно най-ниска и достъпна, махнах трансформатора и преработих изцяло платката с импулсно захранване. Замених медните части с пластмасови, а дървените крака започнах да правя у дома от стари палети. Търсех решение за всяко поскъпнало нещо, вместо просто да прехвърля всички разходи върху хората.
Днес, след толкова години, хиляди микроферми работят в домове из цяла България, а и в чужбина и даряват хората със здраве. Това ми носи удовлетворение и ми дава причина да продължавам. Започнах заради малкия Самуил, а днес той е до мен и заедно правим микроферми за други семейства.